В дните когато повече от всякога се говори за добротата в нас и около нас, няма как да не споменем Петя Дубарова. Ако животът беше по-благосклонен към нея, утре (25 април) тя щеше да навърши 46 г. Отиде си от света едва на 17 години, но остави незаличима следа с живота и творчеството си. Самата тя пророкува това “а аз ще бъда жива, вечно жива, защото моето слънце няма да залязва”. Тя изживя кратък жизнен път, но в душевното си развитие достигна висоти, на които могат да завиждат и 100-годишните
Критиците я наричат явление в нашия културен живот, което се опита да обяви своя протест срещу бездушието, което я погуби. Бездушието, което и сега е навсякъде около нас. Човек или носи добротата в сърцето, душата, ума си или не. Липсата и не може да се скрие зад думи. Тя е поведение, отношение, чувство….към самите нас и всичко друго около нас….и едва след това думи.
За своя кратък живот Петя остави мъдра, зряла, силна поезия. Едни от най-емблематичните български песни са по неин текст – “Доброта” – Росица Кирилова, “Зимна ваканция” – Росица Борджиева, “Лунапарк” – Кичка Бодурава, “Нощ над града”- Домино, “Пролет” – Петя Буюклиева и т.н.
Петя живя с пулса на тогавашното време – откровена, емоционална, нравствено извисена….и ранима, болезнено ранима. Отиде си неразбрана от света, поне тогава. Сега само ни оставя възможността да препрочитаме стиховете и есетата и́ и да търсим посланията, а те са толкова много. Призовава ни да не търсим конкретен повод, за да сме добри, щастливи, да се влюбваме и да постигнем нещо. Нека това да е стремежът ни във всеки един ден.
Тя изневери на живота, който толкова много обичаше, но не и на принципите си. Не пожела да живее в заслепение и си тръгна….но остави такава следа, която годините не заличаваха, а правеха по-дълбока. Отиде си, “стопи се като звезда в нощта”, но ни завеща най-великата истина – Доброто – единствения път към смислен, ползотворен и щастлив живот, за нас и хората около нас. Длъжни сме да вървим по този път не само заради Петя, а заради самите нас.
Критиците я наричат явление в нашия културен живот, което се опита да обяви своя протест срещу бездушието, което я погуби. Бездушието, което и сега е навсякъде около нас. Човек или носи добротата в сърцето, душата, ума си или не. Липсата и не може да се скрие зад думи. Тя е поведение, отношение, чувство….към самите нас и всичко друго около нас….и едва след това думи.
За своя кратък живот Петя остави мъдра, зряла, силна поезия. Едни от най-емблематичните български песни са по неин текст – “Доброта” – Росица Кирилова, “Зимна ваканция” – Росица Борджиева, “Лунапарк” – Кичка Бодурава, “Нощ над града”- Домино, “Пролет” – Петя Буюклиева и т.н.
Петя живя с пулса на тогавашното време – откровена, емоционална, нравствено извисена….и ранима, болезнено ранима. Отиде си неразбрана от света, поне тогава. Сега само ни оставя възможността да препрочитаме стиховете и есетата и́ и да търсим посланията, а те са толкова много. Призовава ни да не търсим конкретен повод, за да сме добри, щастливи, да се влюбваме и да постигнем нещо. Нека това да е стремежът ни във всеки един ден.
Тя изневери на живота, който толкова много обичаше, но не и на принципите си. Не пожела да живее в заслепение и си тръгна….но остави такава следа, която годините не заличаваха, а правеха по-дълбока. Отиде си, “стопи се като звезда в нощта”, но ни завеща най-великата истина – Доброто – единствения път към смислен, ползотворен и щастлив живот, за нас и хората около нас. Длъжни сме да вървим по този път не само заради Петя, а заради самите нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар