Под един покрив - изкуство и спорт в Читалище „Развитие-1892”- Бяла Слатина

В края на миналата учебна година с решение на Читалищното настоятелство, съществуващите до тогава извънкласни дейности в Читалището се обособиха в Обединена школа по изкуствата и спорта. От новата учебна година се разшири разнообразието им в областите изкуство и спорт с цел задоволяването на интересите и потребностите на повече деца и работещи от община Бяла Слатина. Идеята за новите дейности и начинът по който да се осъществяват е на Настоятелството на Читалище „Развитие – 1892”. Част от ръководителите в школата са млади и амбициозни, а други са със завиден професионален опит. Всички кабинети и зали, където се провеждат обучения и тренировки са ремонтирани и отоплени.
Редовното посещение на часовете по изкуства и спортове правят децата по-дисциплинирани и отговорни, дава им възможност за изява и по-ползотворно запълване на свободното им време, а на работещите самодейци – възможност за релаксация и реализиране на творческите им търсения и стремежи.
Най-много деца, разделени в три възрастови групи, се обучават в стъпките в народните танци под ръководството на хореограф Детелина Христова.
· Отскоро г-жа Христова ръководи и група за народни танци за работещи млади хора.
· На децата се предлагат още занимания в групите по аеробика и състава с атрактивни мажоретки, ръководени от Светлана Лачева.
· Малките акордеонисти се обучават под вещото ръководство на Валерия Найденова.
· Нежни пръстчета по струните на китарата движат децата под ръководството на Иван Илиев.
· Ива Йотова запознава децата с Елементарна теория на музиката и солфеж и как да извличат красиви мелодии от клавишите на пианото и струните на цигулката.
· Бойните по дух деца изучават техниките на каратето при треньор І-ви дан Добромир Грамов.
· От скоро започнаха и тренировките по джудо, ръководени от треньор І-ви дан - Борис Евтимов.
· От два месеца са сформирани смесен камерен хор, група за стари градски песни и Детска вокална група към Читалището, които се ръководят от професионалния диригент и известно име в музикалните среди - Красимир Андреев.
· В момента се сформира театрална трупа.
· Предлага се и езиково обучение – английски, испански и немски език.
· Тенис на корт (на закрито) с треньор Николай Златанов
· Обособена е спортна зала за занимания по тенис на маса и билярд.
Читалището даде подслон и на зала за тренировки по фитнес, силов трибой и културизъм. Там младите хора от Община Бяла Слатина извайват тяло под професионалния поглед и компетентно ръководство на Двукратния световен шампион по силов трибой – Александър Николов.

КОЛЕДНИ ИНИЦИАТИВИ В ДЕТСКИЯ ОТДЕЛ НА БИБЛИОТЕКАТА

Наближават най-хубавите християнски празници, които носят най-много радост и усмивки на децата. По този повод Детският отдел на библиотеката организира дни за Коледни инициативи, които условно нарекохме „Коледна работилница”. От 1-ви до 23 декември всеки работен ден, следобед от 14:00 до 15:00 часа при нас се провеждат занимания за децата-читатели, посветени на най-светлите празници.
Първите участници в нашата Коледна работилница вече украсиха елхата на библиотеката и нарисуваха или оцветиха рисунки с Коледни сюжети.
Всички деца, които посетят Детския отдел в тези дни ще имат възможност също да рисуват; изработват хартиени снежинки; да слушат най-популярните коледни песни и коледни аудио приказки; да напишат своето коледно послание; да четат приказки и текстове свързани с празнуването на Коледа и Нова година по света… и още много интересни занимания, чрез които ще усетят духа и емоцията на наближаващите празници.

Танцовият състав участва в IV-я ММФИ “Музите”

Танцовият състав към Читалище “Развитие- 1892” участва в ІV-я Международен младежки фестивал на изкуствата “Музите” проведен от 10 до 15 юли в Созопол. Фестивалът се организира от Фондация “Музите” с подкрепата на Община Созопол, под патронажа на Министерство на културата с партньорство на Национален дворец на децата, НУИИ “Илия Петров и НУФИ “Филип Кутев”. Спонсори на фестивала са Coca Cola България, Евтерпа, РТК ООД и Реко пак.
Децата имаха два концерта, а Адриана Тутовска имаше самостоятелни програми с фокуси и в двете концертни вечери.
По време на втория концерт приветствие към многобройните участници във фестивала поднесе кметът на Община Созопол - Панайот Рейзи.
Танцовият състав, участва във Фестивала като представи три танца – Копаница”, Северняшки танц” и “Шопски танц”, който предизвикаха бурни аплодисменти от многобройната публика.
През втората концертна вечер беше и награждаването – Танцовият състав получи Диплом, статуетка, подаръци от спонсорите – Coca Cola и Евтерпа и икона от кмета на Созопол – Панайот Рейзи.
Адриана бе също наградена с Диплом, статуетка и икона.
Концертите се състояха на много красиво място – летния театър “Аполония”
Белослатинските деца, освен двата концерта се включиха и във всички други инициативи през фестивалните дни. Фирмите РТК ООД и Рекопак организираха почистване на плажа и парка в Созопол. Целта беше отпадъците да се събират разделно, а от по-интересните да се направи експозиция. Децата от Бяла Слатина бяха един от 7-те отбора и за участието си получи награда.
Също така преди втория концерт беше организирано и дефиле на всички участници и нашата група водеща колоната, като носеше българското и белослатенското знаме.
Те също присъстваха на пиесата “Криворазбраната цивилизация” представено от Театрално студио “Маска”- гр. София и на откриването на изложба на художниците участници във фестивала.
Тези пет фестивални дни бяха изпълнени с много приятни и незабравими летни емоции и показаха, че белослатенските деца сред най-добрите и могат да мерят сили дори с такива утвърдени състави като “Златица” – гр. Пирдоп.
Танцовият състав участва в IV-я ММФИ “Музите” благодарение на подкрепата на Община Бяла Слатина и Настоятелството на читалище “Развитие- 1892”, за което изказваме искрените си благодарности.
Фестивалът в снимки тук:
http://picasaweb.google.bg/petkova.iana/Muzite#

И на ЗЗ-я “Златен обръч” златото е за българките

На 5 и 6 юни в Бяла Слатина се проведе 33-ят Международен турнир по художествена гимнастика за девойки до 13-години “Златен обръч” под шефството на Българската федерация по художествена гимнастика и за наградите на Община Бяла Слатина.
“Златният обръч” е турнир създаден в чест на нашите гимнастички и техните успехи с този уред на световни първенства.
През 1984 г. за първи път този турнир се провежда в Бяла Слатина и дълги години е за наградите на белослатинската фирма за детско-юношески облекла “Пионер” АД. От 2005 година турнирът се провежда изцяло под егидата на Община Бяла Слатина.
“Златен обръч” бързо се превръща в най-престижното състезание и празник на детския спорт и приятелство.
Състезателки от всички краища на света са гостували в Бяла Слатина. Много европейски и световни шампионки са тръгнали по пътя на големия спорт именно от тук – Лили Игнатова, Адриана и Камелия Дунавски, Елизабет Колева, Диана Попова, Екатерина Серебрянская и т.н.
Моника Минчева сега бележи значителни успехи, но първите си стъпки също направи на килима в Бяла Слатина. Още си спомням развълнуваните и близки, които ми подариха календарче с нейна снимка и всички предричаха големи успехи на крехкото момиче.
Тази година в състезанието се включиха 5 страни и 13 състезателки – България, Белгия, Казахстан, Молдова и 2 момичета от екзотичен Тайланд.
Главният съдия на турнира – Мария Тодорова сподели, че е очарована от организацията.
Отново всички призови места бяха за българките.
В класирането за многобой, наградите връчи кмета на община Бяла Слатина – инж. Венцислав Василев:

I място – Женина Трашлиева (България)
II място – Дарина Иванова (България)
III място – Яна Костин (Молдова)

Награните на отделните уреди бяха също за българки. Женина взе златен медал и за изпълненията си с топка и обръч.
Най-малката участничка - Алиса Ратундалова от Молдова получи огромна плюшена играчка.

133 г. от смъртта на Христо Ботев

Ден на Ботев и всички загинали за Свободата на България

От всички дни на българската година това е най-тъжният, това е денят на националната скръб. Денят на тези, които легнаха в земята ни, не за да изгният, а за да и дадат светлината си.
Днес ние славим имената на Ботев, Раковски, Левски, Волов, Бенковски, Яне Сандански и още много знайни и незнайни герои, без които Свобода и България не биха били в зависимост. Всички, които пренебрегнаха живота си, за да я има връзката между тези две думи. Това са герои живели в различни времена, с различни идеи, с различни професии, с различни възможности, но с безкористна обич към България, непестящи сили и енергия в борбата за Свободата и.
Суровата и очаквана смърт ги посрещна в зората на техния живот, за да ни научи, че най-важното за достойния човек е не да спаси живота си, а да не предаде същността на своите идеали.
Ето защо най-тъжният ден в българския календар е и най-достойният.
Той носи чудото, което ни извисява.
Тези хора не винаги бяха оценявани, биваха предавани, гонени, но продължаваха борбата в която изгоряха….Така изгоряха, че пламъкът още свети и топли онези, които търсят съдържанието и изискващото действие в думата патриотизъм.
Тези герои не са само големия спомен на България.Те са примерът и́. Тяхната борба и тяхната смърт са нашето училище. Обречени на народа те вървяха срещу себе си, срещу собственото си добруване, за да постигнат добруване на всички. За слабите и страхливите, за ония, които се страхуваха да се отличава от масата, това беше непонятно, лишено от разум, авантюра. За тях героите бяха "лудите глави", "наивните сърца", пиянството на нацията. Но за народа,за страдалеца те бяха нещо скъпо и светло, те носеха неговите надежди и неговото отмъщение - най-красивото и най-необходимото. За това народът не говори за тях, а пее. Затова когато чуе имената им, сваля шапка. Затова е отредил един ден от своята година за да сведе отново глава пред подвига им и да пророни още една сълза над костите им.
Ние никога не можем да ги забравим. И дано никога не ги забравяме…….. докато има България.

Христо Ботев

Всеки 2-ри юни ни кара да се замислим за величието на Христо Ботев и неговото дело, за неговата необикновена личност, за удивителната му поезия, за тревожния и героичен глас на епохата, като революционер и поет. И може би е неуместно това да го правим само днес, защото името на Ботев никога не трябва да отсъства от нашето съзнание. Не трябва да има нито ден от изтеклите 133 години без да се прекланяме на великия син на българската земя.
Ботев превърна живота на своето време в поезия, в силна, вълнуваща, героична и трагична поезия, и изгоря в пламъка, който бе запалил със стиховете си. Той достигна до върха на изкуството и на безсмъртието.
Винаги, когато народът ни е страдал и се е борил, обществената атмосфера се е изпълвала с Ботевите стихове. Защото с вдъхновеното си поетическо творчество, с доблестта и красотата на революционния си живот, с героиката на ранната си смърт Ботев завинаги остана в съзнанието на народа като олицетворение на мощния му революционен устрем в миналото и като светъл залог за щастливо бъдеще.
И народът ни никога не забравя Ботевите стихове. Защото Ботев показа основните поетически истини: че да си поет, трябва преди всичко да си гражданин; че за да пишеш песни, трябва да имаш пламенно сърце; че истински значимото поетическо дело е просто, ясно, и дълбоко като народните песни; че най-много принадлежи на бъдещето този творец, който принадлежи най- много на своето съвремие; че най-скъпите думи като "майка" и "родина" не обичат прилагателните; че е необходима несъкрушима сила на вътрешното убеждение, за да превърнеш една идеология в жива вяра; че създаването на силни, ярки стихове изисква такава саможертва, каквато и героичният подвиг…..
Ботев е последният истински национален, български мит-най-съвършеният, най-живият, най-историческият, най-достоверният. Гордост е той от нашето вчера, но и надежда, упование, вяра за нашето утре.

Ансамбъл “Тракия” в Бяла Слатина

Снощи в големия салон на читалище “Развитие - 1892”, ансамбъл “Тракия” сложиха финала на Майските културни дни. Такъв спектакъл рядко имаме възможност да видим на белослатинска сцена. Те ни представиха песни и танци от всички етнографски фолклорни области на България. Видяхме, чухме и се докоснахме до най-красивото и най-българското.

Държавен ансамбъл “Тракия” е създаден през 1974 г., и още с първото си представление на 5-ти септември 1974 г., налага своя автентичен творчески стил. Представленията на ансамбъла надхвърлят рамките на традиционните концерти, и демонстрират по един удивителен начин огромното фолклорно богатство от всички етнографски области на България.
Фолклорен ансамбъл “Тракия” е професионална артистична трупа от танцьори, певци и инструменталисти. С прекрасните си динамични изпълнения, те представят огромното разнообразие от български народни песни, танци, обреди и обичаи. Тяхното изключително магнетично сценично присъствие се дължи на единството на песен, танц, мелодия и обичай, умело преплетени с поетичен дух, въображение и артистичен талант.
Ансамбъл “Тракия” е изнасял концерти из цяла България и в 52 страни по света. Честта да посетят и малката Бяла Слатина е голяма.
Художествен ръководител и хореограф на ансамбъл “Тракия” е Даниела Дженева.
Община Бяла Слатина и читалище “Развитие – 1892” поднесоха кошници с цветя на ансамбъла и лични букети на проф. Дженева.

Живот във, със или без страх

"Единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх" (Ф. Рузвелт)

Страхът е нормална човешка емоция. Негативна, но част от живота. Той предизвиква много тягостно чувство в душата. Всеки се страхува от нещо (тъмно, високо, животно, смъртта, от загуба на работа, близък човек, болест и т.н) или от някой...понякога дори от нищото или от себе си. Не е срамно човек да се страхува. Страхът е чувство, заложено ни от природата, за да ни помага да оцеляваме, избягвайки опасните за живота ситуации. Много често се страхуваме от публичността и от това да казваме и показваме онова, което мислим и чувстваме, за което мечтаем, а по този начин бягаме от собствената си същност.

Не винаги има обяснение за страха, но той присъства. Често ни е страх от неизвестното?! Но животът е низ от лошо и добро. По-добре е да не се страхуваме, а да се изправяме лице в лице с предизвикателствата му. Нека той ни предпазва, чувството да ни предупреждава да внимаваме, но не да ни ограничава в мислите и действията. В състояние на страх ние преставаме да принадлежим на себе си. Мотивирани сме единствено от идеята да отстраним заплахата и да избягаме от опасността. А това не винаги може да стане, защото силният страх ни пречи да мислим и реагираме адекватно на възникналата ситуация. Нека ние го контролираме, а не допускаме обратното. Ако той завладее непрекъснато мислите ни ще ни накара да се отказваме и да се предаваме. Трябва смело да превъзмогваме страховете си. Въпреки, че някои хора възприемат смелостта като липса на знания и разум; по-добре глупав, но борещ се за живота и свободата си, отколкото страхливец затворен в черупката си, живеещ тялом, но не и духом! Смелостта е не да не се страхуваш, а да преодолееш страховете си.
Нека не позволяваме в съзнанието ни да се настанят натрапчиви страхове, защото те ще започнат да определят поведението ни. А такова поведение няма да е от полза нито за нас, нито за обществото. Страхът ще ни попречи да изживеем пълноценно живота си. В него непременно ще има и път нагоре, и застой, и път надолу....Но чарът му е да имаш свободата и смелостта да го изживееш по начина, който ти искаш и смяташ за правилен!

Учителят прави училището

Ти имаш много имена, Учителю, затова няма да те наричам само с едно и няма да рисувам лицето ти с четка върху хартия, а ще го направя в мислите, защото всеки от нас носи твоя образ в сърцето си такъв, какъвто го е запомнил с паметта на детството.

За кой ли път в тази пролетна сутрин ти ще тръгнеш към шумния училищен двор? Може би ще слезеш по някоя стръмна пътека, ще пътуваш с градския транспорт в някой голям град или (малко вероятно) с личния си автомобил, но който и да си, където и да си, ти ще бързаш, Учителю. Ще бързаш, защото знаеш, че в старото училище малки българчета те чакат, за да ги водиш към бъдещето. И това е най-хубавото в твоя труд. Ти пръв от всички докосваш бъдещето, пръв от всички му служиш.

Ще стане ли училището наш втори дом, изпълнен с уважение и доверие или ни чакат 12 (а може би 13) години агония? Дали то ще бъде наш затвор или прозорец към света? Ще останем част от безличната маса или ще се изградим като уникални личности? Ще намерим ли своето място в този забързан свят? Ще успеем ли да създадем приятелства или ще се сблъскваме с лицемерие?.....И има още толкова много въпроси….Отговорите зависят от нас и от вас, Учителю, и може би в най-голяма степен от първите ни срещи и първите ни впечатления. Ти не можеш да ни научиш насила да четем и да пишем, не можеш насила да ни накараш да мислим и творим. Обучението е двустранен процес, в който и двете страни са активни и еднакво важни.

Мястото, в което попадаме веднага, след като напуснем света на нашите детски мечти и желания, в който прекарваме изгрева на своя живот, е училището. Колкото и нереално да ни се струва, то заема важна част в изграждането на нашата личност. И ти, Учителю, ще ни напътстваш, че ни ограмотяваш, ще ни възпитаваш, ще бъдеш за много от нас третият родител. Ние усещаме настроенията ти. Чувстваме се добре и ни е по-топло, когато се усмихваш, но понякога виждаме и тъгата в очите ти.

И днес заедно преживяваме поредната промяна в образователната система. Дали ще е последна? Дали ще е за добре?....Едва ли…

Иска ми се да се върне старото време, когато Ти беше на почит и уважение. Не ми се иска да стачкуваш, за да ти обърнат внимание. Не искам да молиш за тишина, за да бъдеш чут.

Затова нека приемем училището като най-светлия и красив прозорец в нашата къща, наречена живот, а не като затвор за мечтите ни….И ти, Учителю, ще ни отвориш този прозорец….Защото да бъдеш учител не е само професия, а и призвание!

Границите на моя език са и граници на моя свят

Езикът е орган на тялото ни, с които изказваме мислите си.
Езикът е нужда и творение на човека. Той е средство за общуване.
Словото сближава хората и ги разграничава от другите същества. То е оръжие за всеки, който умее да го използва, защото изказаните думи винаги убеждават по-добре от какъвто и да е физически натиск.
Представете си свят, в които думите ги няма. В който живеят само звуците на заобикалящата ни среда, но ние не можем да и отвърнем, а само да гледаме безучастно отстрани. Ето защо това, че можем да изразяваме чувствата и мислите си чрез думи ни прави наистина специални. Чрез езикът ние опознаваме човекът до нас – неговата обща култура, възпитание, ценности и т.н Но ние виждаме и неговите граници, защото всеки човек е ограничен. Помните ли легендата за "Вавилон"? Хората решили да построят кула до небето и Бог ги наказал като ги разделил чрез езика. Така той спрял размириците и поставил границите, границите, които са валидни и днес. Да, езикът е свобода, но и затвор.
Българският език е здрава духовна крепост, изграждана търпеливо и с любов от знайни и незнайни творци поколение след поколение. Днес той е наше културно достояние и наша национална гордост.
Познаването на родния език е първостепенно задължение, синовен дълг и заслужена почит към неговите създатели и ревностни бранители през тежки за българите години.
Да обичаш и пазиш своя език – това означава да умееш да използваш в писмената и устната реч цялото богатство на неговия речник и форми, т.е. да познаваш неговата граматика. Нормите, обаче, не трябва да сковават речта ти. Играй си с думите като вълшебник, но се отнасяй към тях внимателно: те могат и да отмъщават когато не си ловък майстор!
Безкраен е езикът, както безкраен и многообразен и самият живот. Не само в отделната дума се крие тайната и богатството на тая бездна. Има нещо по-дълбоко, по-неуловимо….
Ако знаеш само български да кажем ти си затворен в рамките на страната ни, защото тотално би се объркал ако си в чужда страна където и понятие си нямаш от техният език. Ето защо границите на моя език, са границите на моя свят. Аз стигам до там докъдето той ми позволи. Аз отивам там до където той ми даде. Ето защо е нужно да го развивам, да не позволявам да бъде замразен от времето, а да видя, да чуя и усетя непознатото, благодарение на него. Не случайно ученето на различни езици все повече се стимулира в училищата, защото езикът дава бъдеще. Колкото повече знаеш, толкова и по-голяма свобода ще имаш. Така неусетно ние разбиваме оковите, които ни придържат към мястото, където сме родени. И политаме в глобалният свят, за да научим, знаем и разберем, за да се променим и развиваме, за да имаме свобода вътре в нас и около нас, за да имаме свобода в мислите и действията си. Определено светът би било по – лесно място за живеене ако я нямаше езиковата граница и всички говорехме на един език, но тогава би било толкова безинтересно. Всяка страна би загубила чара си и специфичността...
В заключение мога да кажа, че задължение на всеки е да се научи да пише и говори правилно на родния си език. Освен лексика съществува и душевна нагласа, начин на “подреждане” на отделните думи така, че от бисерите да се получи огърлица…Нека се научим да подреждаме бисерите, за да получим огърлица…и то възможно най-красивата и забележителна….Само ако сме овладели това умение, езикът ще ни е от полза и ще работи за нас.
Владеенето на родния език ще ни даде възможност свободно да изказваме мислите, да бъдем желан и интересен събеседник, а познаването и на чужд език ще ни даде нещо още по-голямо – свободата да се чувстваме граждани на света!

31 май – Световен ден без тютюнев дим

Световният ден без тютюнопушене се чества от 1987 г. насам и е под егидата на Световната здравна организация.

Всяка година в България се регистрират 3500 нови случая на рак на белите дробове. Ежегодно от болестта умират 3000 нашенци.

Ефектът на никотина върху висшата нервна дейност не е еднозначен. От една страна действа възбуждащо, но общоизвестно е, че пушачите възприемат цигарата като средство, което им помага да подтиснат нервността и стреса.

Влиянието на никотина върху периферната нервна система се изразява с повишаване на кръвното налягане и пулса. Свиването на кръвоносните съдове външно се изразява в бледност, а влошеното кръвоснабдяване на кожата причинява по-бързото и стареене. Никотинът влияе върху скелетните мускули като причинява слаб тремор.

Приказките за това, че една капка никотин убива здрав мъж, напълно отговаря на истината, смъртоносната доза е около 60 mg.

Преди години беше „модерно” да се пуши. Не мисля, че може да е модерен един порок, които убива красотата на тялото и природата.

Нека днес покажем, че е по-модерно и по-здравословно да не се пуши! Изборът да се тровиш сам е личен, но когато тровиш околните, понякога собствените си деца и хората, които най-много обичаш, е нелогичен. Трябва воля да не пропушиш, но още по-силна трябва да е тя, за да се откажеш. Мотивите, че ще спестиш средства, че ще бъдеш по-красив и няма да се опитваш да убиваш себе си и околните са достатъчни. Нека се пристрастим към книга, песен и защо не към човек….това ще ни донесе по-положителни емоции и няма да навредим на никого.