Учителят прави училището

Ти имаш много имена, Учителю, затова няма да те наричам само с едно и няма да рисувам лицето ти с четка върху хартия, а ще го направя в мислите, защото всеки от нас носи твоя образ в сърцето си такъв, какъвто го е запомнил с паметта на детството.

За кой ли път в тази пролетна сутрин ти ще тръгнеш към шумния училищен двор? Може би ще слезеш по някоя стръмна пътека, ще пътуваш с градския транспорт в някой голям град или (малко вероятно) с личния си автомобил, но който и да си, където и да си, ти ще бързаш, Учителю. Ще бързаш, защото знаеш, че в старото училище малки българчета те чакат, за да ги водиш към бъдещето. И това е най-хубавото в твоя труд. Ти пръв от всички докосваш бъдещето, пръв от всички му служиш.

Ще стане ли училището наш втори дом, изпълнен с уважение и доверие или ни чакат 12 (а може би 13) години агония? Дали то ще бъде наш затвор или прозорец към света? Ще останем част от безличната маса или ще се изградим като уникални личности? Ще намерим ли своето място в този забързан свят? Ще успеем ли да създадем приятелства или ще се сблъскваме с лицемерие?.....И има още толкова много въпроси….Отговорите зависят от нас и от вас, Учителю, и може би в най-голяма степен от първите ни срещи и първите ни впечатления. Ти не можеш да ни научиш насила да четем и да пишем, не можеш насила да ни накараш да мислим и творим. Обучението е двустранен процес, в който и двете страни са активни и еднакво важни.

Мястото, в което попадаме веднага, след като напуснем света на нашите детски мечти и желания, в който прекарваме изгрева на своя живот, е училището. Колкото и нереално да ни се струва, то заема важна част в изграждането на нашата личност. И ти, Учителю, ще ни напътстваш, че ни ограмотяваш, ще ни възпитаваш, ще бъдеш за много от нас третият родител. Ние усещаме настроенията ти. Чувстваме се добре и ни е по-топло, когато се усмихваш, но понякога виждаме и тъгата в очите ти.

И днес заедно преживяваме поредната промяна в образователната система. Дали ще е последна? Дали ще е за добре?....Едва ли…

Иска ми се да се върне старото време, когато Ти беше на почит и уважение. Не ми се иска да стачкуваш, за да ти обърнат внимание. Не искам да молиш за тишина, за да бъдеш чут.

Затова нека приемем училището като най-светлия и красив прозорец в нашата къща, наречена живот, а не като затвор за мечтите ни….И ти, Учителю, ще ни отвориш този прозорец….Защото да бъдеш учител не е само професия, а и призвание!