133 г. от смъртта на Христо Ботев

Ден на Ботев и всички загинали за Свободата на България

От всички дни на българската година това е най-тъжният, това е денят на националната скръб. Денят на тези, които легнаха в земята ни, не за да изгният, а за да и дадат светлината си.
Днес ние славим имената на Ботев, Раковски, Левски, Волов, Бенковски, Яне Сандански и още много знайни и незнайни герои, без които Свобода и България не биха били в зависимост. Всички, които пренебрегнаха живота си, за да я има връзката между тези две думи. Това са герои живели в различни времена, с различни идеи, с различни професии, с различни възможности, но с безкористна обич към България, непестящи сили и енергия в борбата за Свободата и.
Суровата и очаквана смърт ги посрещна в зората на техния живот, за да ни научи, че най-важното за достойния човек е не да спаси живота си, а да не предаде същността на своите идеали.
Ето защо най-тъжният ден в българския календар е и най-достойният.
Той носи чудото, което ни извисява.
Тези хора не винаги бяха оценявани, биваха предавани, гонени, но продължаваха борбата в която изгоряха….Така изгоряха, че пламъкът още свети и топли онези, които търсят съдържанието и изискващото действие в думата патриотизъм.
Тези герои не са само големия спомен на България.Те са примерът и́. Тяхната борба и тяхната смърт са нашето училище. Обречени на народа те вървяха срещу себе си, срещу собственото си добруване, за да постигнат добруване на всички. За слабите и страхливите, за ония, които се страхуваха да се отличава от масата, това беше непонятно, лишено от разум, авантюра. За тях героите бяха "лудите глави", "наивните сърца", пиянството на нацията. Но за народа,за страдалеца те бяха нещо скъпо и светло, те носеха неговите надежди и неговото отмъщение - най-красивото и най-необходимото. За това народът не говори за тях, а пее. Затова когато чуе имената им, сваля шапка. Затова е отредил един ден от своята година за да сведе отново глава пред подвига им и да пророни още една сълза над костите им.
Ние никога не можем да ги забравим. И дано никога не ги забравяме…….. докато има България.