Всеки 2-ри юни ни кара да се замислим за величието на Христо Ботев и неговото дело, за неговата необикновена личност, за удивителната му поезия, за тревожния и героичен глас на епохата, като революционер и поет. И може би е неуместно това да го правим само днес, защото името на Ботев никога не трябва да отсъства от нашето съзнание. Не трябва да има нито ден от изтеклите 133 години без да се прекланяме на великия син на българската земя.
Ботев превърна живота на своето време в поезия, в силна, вълнуваща, героична и трагична поезия, и изгоря в пламъка, който бе запалил със стиховете си. Той достигна до върха на изкуството и на безсмъртието.
Винаги, когато народът ни е страдал и се е борил, обществената атмосфера се е изпълвала с Ботевите стихове. Защото с вдъхновеното си поетическо творчество, с доблестта и красотата на революционния си живот, с героиката на ранната си смърт Ботев завинаги остана в съзнанието на народа като олицетворение на мощния му революционен устрем в миналото и като светъл залог за щастливо бъдеще.
И народът ни никога не забравя Ботевите стихове. Защото Ботев показа основните поетически истини: че да си поет, трябва преди всичко да си гражданин; че за да пишеш песни, трябва да имаш пламенно сърце; че истински значимото поетическо дело е просто, ясно, и дълбоко като народните песни; че най-много принадлежи на бъдещето този творец, който принадлежи най- много на своето съвремие; че най-скъпите думи като "майка" и "родина" не обичат прилагателните; че е необходима несъкрушима сила на вътрешното убеждение, за да превърнеш една идеология в жива вяра; че създаването на силни, ярки стихове изисква такава саможертва, каквато и героичният подвиг…..
Ботев е последният истински национален, български мит-най-съвършеният, най-живият, най-историческият, най-достоверният. Гордост е той от нашето вчера, но и надежда, упование, вяра за нашето утре.
Няма коментари:
Публикуване на коментар