И на ЗЗ-я “Златен обръч” златото е за българките

На 5 и 6 юни в Бяла Слатина се проведе 33-ят Международен турнир по художествена гимнастика за девойки до 13-години “Златен обръч” под шефството на Българската федерация по художествена гимнастика и за наградите на Община Бяла Слатина.
“Златният обръч” е турнир създаден в чест на нашите гимнастички и техните успехи с този уред на световни първенства.
През 1984 г. за първи път този турнир се провежда в Бяла Слатина и дълги години е за наградите на белослатинската фирма за детско-юношески облекла “Пионер” АД. От 2005 година турнирът се провежда изцяло под егидата на Община Бяла Слатина.
“Златен обръч” бързо се превръща в най-престижното състезание и празник на детския спорт и приятелство.
Състезателки от всички краища на света са гостували в Бяла Слатина. Много европейски и световни шампионки са тръгнали по пътя на големия спорт именно от тук – Лили Игнатова, Адриана и Камелия Дунавски, Елизабет Колева, Диана Попова, Екатерина Серебрянская и т.н.
Моника Минчева сега бележи значителни успехи, но първите си стъпки също направи на килима в Бяла Слатина. Още си спомням развълнуваните и близки, които ми подариха календарче с нейна снимка и всички предричаха големи успехи на крехкото момиче.
Тази година в състезанието се включиха 5 страни и 13 състезателки – България, Белгия, Казахстан, Молдова и 2 момичета от екзотичен Тайланд.
Главният съдия на турнира – Мария Тодорова сподели, че е очарована от организацията.
Отново всички призови места бяха за българките.
В класирането за многобой, наградите връчи кмета на община Бяла Слатина – инж. Венцислав Василев:

I място – Женина Трашлиева (България)
II място – Дарина Иванова (България)
III място – Яна Костин (Молдова)

Награните на отделните уреди бяха също за българки. Женина взе златен медал и за изпълненията си с топка и обръч.
Най-малката участничка - Алиса Ратундалова от Молдова получи огромна плюшена играчка.

133 г. от смъртта на Христо Ботев

Ден на Ботев и всички загинали за Свободата на България

От всички дни на българската година това е най-тъжният, това е денят на националната скръб. Денят на тези, които легнаха в земята ни, не за да изгният, а за да и дадат светлината си.
Днес ние славим имената на Ботев, Раковски, Левски, Волов, Бенковски, Яне Сандански и още много знайни и незнайни герои, без които Свобода и България не биха били в зависимост. Всички, които пренебрегнаха живота си, за да я има връзката между тези две думи. Това са герои живели в различни времена, с различни идеи, с различни професии, с различни възможности, но с безкористна обич към България, непестящи сили и енергия в борбата за Свободата и.
Суровата и очаквана смърт ги посрещна в зората на техния живот, за да ни научи, че най-важното за достойния човек е не да спаси живота си, а да не предаде същността на своите идеали.
Ето защо най-тъжният ден в българския календар е и най-достойният.
Той носи чудото, което ни извисява.
Тези хора не винаги бяха оценявани, биваха предавани, гонени, но продължаваха борбата в която изгоряха….Така изгоряха, че пламъкът още свети и топли онези, които търсят съдържанието и изискващото действие в думата патриотизъм.
Тези герои не са само големия спомен на България.Те са примерът и́. Тяхната борба и тяхната смърт са нашето училище. Обречени на народа те вървяха срещу себе си, срещу собственото си добруване, за да постигнат добруване на всички. За слабите и страхливите, за ония, които се страхуваха да се отличава от масата, това беше непонятно, лишено от разум, авантюра. За тях героите бяха "лудите глави", "наивните сърца", пиянството на нацията. Но за народа,за страдалеца те бяха нещо скъпо и светло, те носеха неговите надежди и неговото отмъщение - най-красивото и най-необходимото. За това народът не говори за тях, а пее. Затова когато чуе имената им, сваля шапка. Затова е отредил един ден от своята година за да сведе отново глава пред подвига им и да пророни още една сълза над костите им.
Ние никога не можем да ги забравим. И дано никога не ги забравяме…….. докато има България.

Христо Ботев

Всеки 2-ри юни ни кара да се замислим за величието на Христо Ботев и неговото дело, за неговата необикновена личност, за удивителната му поезия, за тревожния и героичен глас на епохата, като революционер и поет. И може би е неуместно това да го правим само днес, защото името на Ботев никога не трябва да отсъства от нашето съзнание. Не трябва да има нито ден от изтеклите 133 години без да се прекланяме на великия син на българската земя.
Ботев превърна живота на своето време в поезия, в силна, вълнуваща, героична и трагична поезия, и изгоря в пламъка, който бе запалил със стиховете си. Той достигна до върха на изкуството и на безсмъртието.
Винаги, когато народът ни е страдал и се е борил, обществената атмосфера се е изпълвала с Ботевите стихове. Защото с вдъхновеното си поетическо творчество, с доблестта и красотата на революционния си живот, с героиката на ранната си смърт Ботев завинаги остана в съзнанието на народа като олицетворение на мощния му революционен устрем в миналото и като светъл залог за щастливо бъдеще.
И народът ни никога не забравя Ботевите стихове. Защото Ботев показа основните поетически истини: че да си поет, трябва преди всичко да си гражданин; че за да пишеш песни, трябва да имаш пламенно сърце; че истински значимото поетическо дело е просто, ясно, и дълбоко като народните песни; че най-много принадлежи на бъдещето този творец, който принадлежи най- много на своето съвремие; че най-скъпите думи като "майка" и "родина" не обичат прилагателните; че е необходима несъкрушима сила на вътрешното убеждение, за да превърнеш една идеология в жива вяра; че създаването на силни, ярки стихове изисква такава саможертва, каквато и героичният подвиг…..
Ботев е последният истински национален, български мит-най-съвършеният, най-живият, най-историческият, най-достоверният. Гордост е той от нашето вчера, но и надежда, упование, вяра за нашето утре.